Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!